Златото очарова и приковава човешкото внимание от зората на цивилизацията. То е открито и познато още от праисторически времена. Тъй като златото се среща в природата в самороден вид, можем да предположим, че то е билo първият метал, който се е използвал за ритуали и накити. Златни предмети са намерени в археологическите разкопки от най-древни цивилизации, датиращи от преди повече от 5000 години. Златото винаги е било използвано като мярка за ценност. Още 1500 г. преди Христа, златото се е наложило като парично средство за международна търговия и най-ранните известни монети (от злато) в света датират от около 670 г. преди Христа. През 1922 г. беше открита непокътната гробницата на младия фараон Тутанкамон. В нея археолозите намериха най-голямата колекция от злато и бижута в света. Изработката на златото на Тутанкамон говори за доста напредничава златарска техника на египтяните през второто хилядолетие пр. Хр. Алхимиците правят опити да превърнат обикновени вещества например олово – в злато. Вярвало се е, че правилното взаимодействие с чудотворното вещество, наречено “Философски камък”, може да превърне всичко в злато. Въпреки че алхимиците не успяват в опитите си, те провокират интереса на останалите към взаимодействието на веществата, което слага началото на съвременната химия. Дълго преди испанците начело с Колумб да стъпят на Новата земя, народите населявали Северна и Южна Америка, произвеждали невероятно сложни предмети от злато и демонстрирали високо ниво на златарски техники. Голяма част от интереса на Конкистадорите към изследването на Америка е бил продиктуван от истории за прекрасни златни бижута и накити, използвани от индианските племена на Централна Америка. За съжаление испанците претопяват много от плячкосаните златни предмети и онова, което научаваме днес за златарските умения на тези народи се базира на по-скорошни разкопки. Разширяването на Съединените щати към западните територии през 19 век е ускорено именно от откриването на златните находища. Въпреки че много от западните щати са обхванати от златната треска най-ярко се помни откритието за златното находище край Sutter’s Mill в Калифорния през 1848. Търсенето на злато е било свързано с факта, че хиляди заселници са рискували живота и здравето си правейки дълги и опасни пътувания през тогавашните диви територии, за да достигат до златните полета.
– По-голяма част от добито до днес злато е все още в обръщение под една или друга форма.
– Оценките сочат, че всичкото злато в света, което е било преработено досега може да оформи куб със страна 66 фута.
– Злато е рядък метал. То се съдържа само в съотношение 5 части към 10 милиона части във външната земна обвивка.
– Златото е най-сферографитния (изтегля се във фина нишка) и най-мек (пресова се до тънко фолио) известен метал. Една унция злато може да бъде изтънена до фолио от 300 кв. фута. От злато може да се изтегли нишка достатъчно фина за бродерия.
– Чистото злато е малко по-твърдо от човешки нокът.
– Златото е деветнадесет пъти по-тежко от водата. Златото е единия от двата метала, който имат цвят различен от белия. Медта е вторият.
– Златото не ръждясва, не потъмнява и не корозира.
– Златото не реагира с повечето елементи. Изключение правят: хлор, флуор, царска вода и цианид. Разтваря се в живак.
Чистото злато е толкова меко, че не би могло да издържи ежедневна употреба. Ето защо то често се смесва с други метали, за да му предадат по-голяма твърдост и издръжливост. Най-често използваните метали за сплав със златото са: сребро, мед, никел, цинк и по-рядко платина или паладий. За определяне чистота на златото се използват или каратовата или метричната система. В метричната система чистотата на благородните метали се измерва в 1000 части чист метал в сплавта, а в каратовата в 24 части. Един карат е 1/24 тегловна част съдържание на чист метал, а според метричната рафинираност съдържа 999 единици злато и 1 единица примеси. Следователно 24-каратовото злато е чисто злато (99,99%). За да стане по-ясно да вземем за пример 14-каратовото злато. То съдържа 14 части чист метал и 10 части примеси–общо 24 части. Същото 14-каратовото злато може още да се опише като 585–метрична рафинираност или 585 единици злато и 415 единици — общо 1000 части или чистотата му е около – 58.50% .
Метричната система Каратна система % злато
990+ 24 100
916 22 91.67
750 18 75
585 14 58.3
375 9 37.5
Чистото злато е светложълто, блестящо, меко и пластично. Смесването на златото с други метали, подобрява не само устойчивостта и здравина му, но също така променя и цвета му. Най-общо жълтото злато съдържа еднакви количества от мед и сребро премесени със злато. Мекият розов или червеникав цвят може да бъде постигнат чрез увеличаване на процентното съдържание на медта в неговата сплав като така се получава „розово” или „червено” злато. А финият зелен нюанс се постига, когато се увеличи процентът на среброто, образувайки, така нареченото “зелено” злато. С изключение на медта всички останали метали добавени към сплавта “избелват” златото и то изглежда по-бяло. За пръв път бялото злато е било разработено през 20-те години на миналия век като алтернатива на платината. През последните години, благодарение на високата цена на платината, сплавите на бялото злато набират все по-голяма популярност. Бялото злато не е нов вид злато, а златна сплав, на която жълтия цвят е бил нарочно избелен чрез внимателен подбор на съставящите го метали. Има две основни групи бяло злато. В едната група златото е легирано с никел, а в другата с паладий (или платина). И никелът, и паладият (както и платината) силно “избелват” злато, докато среброто и цинкът влияят по-слабо върху цвета му. Никеловите сплави на бялото злато се поддават по-трудно на обработка, а сплавите от паладия или платината обикновено са доста скъпи. Най-комерсиалната сплав на бяло злато има висок процент на никелово съдържание, защото е по-евтина. Високото съдържание на никел в бялото злато, обаче може да доведе до алергични реакции при някои хора, особено при жените. За да се реши този проблем на пазара вече се предлагат нови сплави от бяло злато без никел, които използват мангана като избелващ метал. Все още няма установен правен или търговски стандарт (въпреки че такъв е обсъждан) определящ съдържанието на сплавите, чрез които се постига “белият цвят” на златото. Липсата на ясен стандарт наред с промените в цветовете, цените и приложението им, доведе до широк спектър от нюанси в отделни бели злата, като се започне от жълтеникав и се стигне до кафеникав оттенък. Бедните на цвят сплави на бялото злато наложиха в сектора практиката върху изработените от тях бижута да се слага покритие от родий за подобряване на външния им вид. Родият заедно с паладия са част от на семейството на платината, имат красив бял цвят и са сравнително устойчиви при употреба. В зависимост от типа на бижутата и колко често се носят, радиевото покритие може да издържи от няколко месеца до няколко години. Тъй като покритите с родий бижута от бяло злато са широко разпространени и търговците рядко разкриват на клиентите този факт, много потребители приравняват цвета на родия с този на бялото злато. Това често води до объркване и тревога, когато радиевото покритие се износи и бижута започнат да „жълтеят”. Бижутата от бяло злато могат да бъдат повторно покрити с родий. Препокриването изисква бижута да бъдат добре почистени и полирани. Този процес може да намали контраста на орнаментите на бижуто и да ускори износването му, поради използваните абразиви. Тъй като всеки път се отстраняват малки количества от метала, се препоръчва повторно покритие на бижута да се извършва само в редки случаи.
снимка: Flickr